Обич на 103 години!

 

Ботев стана на 103 години . Нито един  футболен клуб у нас не е стигал подобна възраст.  Ботевистите пишат днес по форумите как са горещи душите им и как ще бранят със зъби и нокти  идеалите на своя патрон. Особено след  победата над Локо на „Лаута“ преди два дни.

Но и с футбола се случи същото, както и с журналистиката – романтичното време мина. Неизбежно е в това материално време, когато ценностите се сменят  през минути и е трудно да ги погледнеш, камо ли да ги прегърнеш.

Но най-хубавото е, че екипът на Ботев все още е жълто-черен. Всичко друго беше сменено, демонтирано, подменено, но цветовете останаха. Отидоха си легенди, но цветовете останаха. Това дава някаква надежда, че пловдивският Ботев не е умрял и след време отново може да бъде жълто-черен и по дух.

И аз съм ботевист. Но само до там, където усещам, че някаква група е приватизирала жълто-черната идея и търгува с нея. Така е с всички отбори у нас – някакви агитки определят  как да обичаме и колко да обичаме. Те правят шествия и се бият  от името на всички ботевисти, локомотивци, левскари. Затова съм ботевист до тук.

Но младите хора днес не познават друг Ботев, а само този. Затова да го обичат и да му се радват. Аз съм онези, които си спомнят как преди мач тогавашната агитка се събираше пред паметника на Ботев в Цар-Симеоновата градина на смрачаване. Всички в един глас питаха :“Патроне, ще бием ли?“. Скрити отзад зевзеци отговаряха с глас от отвъдното: „Ще бием, ще бием!“. Наставаше еуфория, която ни държеше  до мача на другия ден.

Бях от агитката и обичах  онзи Ботев. Играчите бяха нашите богове. Сега не ги познавам, тъй като се отбиват  за два-три месеца и си тръгват.

Но оставам жълто-черен по дух. Затова – честит рожден ден, ботевисти!

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *