Журналистиката е забавление. Като всяка работа, която ти носи удоволствие и удовлетворение. Но така твърдя аз. Преди 30 години започнах като литературен сътрудник – първата тогава степен в този занаят. После бях и главен редактор. Но едно и също е – забавление.

Знам, че повечето хора знаят друго за тази професия – драскачи, слагачи, поръчкови лакеи, листни въшки. Това за листните въшки веднъж го употребих за група колеги и страшно допадна на аудиторията. Оттогава си мисля, че може да е вярно. Но някои може ли да твърди, че и листните въшки не се забавляват.

Изобщо не ме интересува какво мислят хората за тази професия . Може и да е вярно това, което си мислят. Но е важно и какво мисля аз за тях. Точно за това най-често сме спорили с издателите и собствениците . Това са онези хора, които смятат, че знаят повече за другите хора от главния редактор.

В този блог са събрани малка част от мои публикации, появили се от 2008 година насам. Може би защото забавлението е било грандиозно. Забавлението продължава!

Любомир МИНЧЕВ